От тук е родом авторката, измислила г-н Дарси, Ема и други подобни аристократи. По нейно време те са живяли в къщи като ето тази:

  Може да видите и други подобни ако се разходите из селата, като ето това: 

  Е, има и модерен Хампшир, но там е малко скучно, а и доста пренаселено:

  Много по-романтично е да обитавате сграда с повече история:

  В двора пък може да си отглеждате нещо екзотично, примерно някоя много стара порода като това черно-бяло прасенце:

  Може би си спомняте как сестрите Бенет от романа "Гордост и предразсъдъци" ходеха пеша до съседното имение. Бяха бедни и си нямаха карета, затова трябваше да си калят обувките през полето. В сухо време обаче разходката е чудесна, независимо дали ще е покрай житата, покрай кравите в пасището или покрай овцете:  

  Накъдето и да тръгнете, няма как да се загубите, навсякъде има пътепоказатели. А и почти всяко селище има някаква дребна забележителност, по която да го разпознаете. Примерно край село Кладенец има - ами да - крайпътен кладенец:

  В края на разходката може да поседнете в двора на някоя селска кръчма, в почти домашна обстановка:

  Или ако вали, вътре вече ще са разпалили камината:

  Може просто да изчакате дъжда да спре, на по едно кафе или с чаша бира на масата. Огледайте се наоколо, някъде ще има днешни вестници, а може и да има рафт с книги за четене, да минава времето:

  В случай че сте гладни, погледнете менюто. Една обикновено звучаща манджа, като "телешко с картофено пюре", може да се окаже доста аристократично поднесено изискано ястие:

  А и за нощувка все ще се намери нещо:

  Пък и след като се отпуснете във ваната за половин час, на следващия ден ще сте съвсем свежи за поредната разходка по стъпките на героите на Джейн Остин:

  Ето и една ноемврийска снимка от оня ден. Полетата все още са зелени и гледката е  приятна, а времето е меко. Макар че изнежените аристократи вече са запалили камините и може да ви замирише на пушек:   

поздрави!