Постинг
07.06.2010 16:17 -
Газ до дупка по Околовръстното на Лондон
Е, преди да се потопим в спокойствието на повинцията, нека видим нейната противоположност. Още на излизане от лондонското летище си личи, че сте попаднали в едно забързано място и ще ви се прииска да се махнете моменталически. Което се оказва не особено лесно начинание, особено ако шофирате. Край пътя се изпречват куп знаци, а движението е толкова скоростно, че едвам ги забелязвате, камо ли да осмислите указанията.
Има табели за какво ли не, включително за забележителностите, които ви очакват наблизо. Друг знак пък ви предупреждава че "наскоро сме сменили пътната маркировка, обозначенията са различни от тези, с които сте свикнали" или "променихме ритъма на сигналите на светофара, моля внимавайте". Докато зяпате и се чувствате поласкан от вниманието, най-вероятно вече сте пропуснали да се престроите в правилната лента и ви очаква поне половин час удължаване на маршрута.
Когато излезете на пътя с повече ленти, не се успокоявайте че това е магистралата - не е. Това е само подходът към нея:
Навеждате се над кормилото и почвате усърдно да следите табелите докато пътят пред вас продължава да увеличава броя на лентите си, а разклоненията се множат в геометрична прогресия. Чувствате се като в лабиринт, а сте едва на около километър от летището и още не сте поели в правилната посока по магистралата.
Моментът когато най-после сте на магистралата не е време за отдъхване. Следващата порция указателни табели ви показва че сте в погрешната лента за движение и няма време да се престроите. За пореден път сте тръгнали в погрешната посока - очаква ви още едно въртене през няколко кръгови, четири-пет многолентови разклонения (оставете си по десетина минути за объркване и вземане на погрешната посока на всяко), и дори заплаха с онези камери дето ви мерят скоростта.
Още ли искате да сте в Лондон? Ненадейно излизате на Лондонското околовръстно - М25. Следва моментен прилив на радост - давате газ до максимално позволените 105кмч, заковавате постоянна дистанция спрямо автомобила пред вас (така правят всички тук), и се поотпускате.
Ето ги и петте платна (в една посока):
Забелязвате, първо, че всички са на еднаква дистанция един от друг и второ, че някои ленти са празни, а други претъпкани, но няма криволичене и предреждане. Хората са търпеливи, може пък да е от редовното пиене на следобеден чай.
Имате време да се заглеждате по автомобилите наоколо, които до един изглеждат прясно измити и с излъскани джанти. По табелите с номерата личи коя година са произведени - установявате, че повечето са под 10г, като поне половината са на под пет. И не забравяйте да си поглеждате скоростомера - камерите тук са интелигентни и не минава онзи номер да намалите скоростта само като ги видите. Ако не ми вярвате, пригответе си 60 лири за глобата, и пробвайте.
Идеята ви за магистралата като бърз и удобен начин на придвижване ще изчезне след първите няколко задръствания в които неминуемо ще попаднете. Няма начин и да не заседнете зад някой тир, който ще ви запълни полезрението и ще ограничи възможността да се зазяпвате по каквото и да било наоколо. Не че има нещо за зяпане. Магистралата е отделена от околния свят къде с висок вал, къде с плътни дървета и храсти, къде с ограда. Пътуването е интересно колкото няколко часа прекарани в тунел, макар и озеленен тунел.
Когато се нарадвате на скоростното каране, омръзне ви да ви задминават поршета, лимузини и разни странни самоделни спортни автомобили, винаги може да слезете от магистралата и да навлезете в коренно различния свят на провинцията.
Ако си мислите че селските пътища са по-бавни от М25, спомнете си за висенето в задръстванията и знайте, че вместо да гледате задните гуми на някой тир, из провинцията бихте имали възможност да се наслаждавате на много по-живописни гледки.
Ей такива грандиозни неща се появяват ненадейно след поредния завой (това е домът на Ан Болейн. Намира се точно до пътя и много от минаващите изненадани бият спирачки и отбиват да разгледат поне от разстояние) :
Пък може и да поспрете тук-там, да поседнете на тревата ако сте се уморили от натискането на педалите, да хапнете сочно телешко в някоя селска кръчма, като това:
да преспите в къща за гости, да разгледате някой порутен замък и въобще да се наслаждавате на живота.
Айде и един десерт (топъл шоколадов кекс със сладолед)
Има табели за какво ли не, включително за забележителностите, които ви очакват наблизо. Друг знак пък ви предупреждава че "наскоро сме сменили пътната маркировка, обозначенията са различни от тези, с които сте свикнали" или "променихме ритъма на сигналите на светофара, моля внимавайте". Докато зяпате и се чувствате поласкан от вниманието, най-вероятно вече сте пропуснали да се престроите в правилната лента и ви очаква поне половин час удължаване на маршрута.
Когато излезете на пътя с повече ленти, не се успокоявайте че това е магистралата - не е. Това е само подходът към нея:
Навеждате се над кормилото и почвате усърдно да следите табелите докато пътят пред вас продължава да увеличава броя на лентите си, а разклоненията се множат в геометрична прогресия. Чувствате се като в лабиринт, а сте едва на около километър от летището и още не сте поели в правилната посока по магистралата.
Моментът когато най-после сте на магистралата не е време за отдъхване. Следващата порция указателни табели ви показва че сте в погрешната лента за движение и няма време да се престроите. За пореден път сте тръгнали в погрешната посока - очаква ви още едно въртене през няколко кръгови, четири-пет многолентови разклонения (оставете си по десетина минути за объркване и вземане на погрешната посока на всяко), и дори заплаха с онези камери дето ви мерят скоростта.
Още ли искате да сте в Лондон? Ненадейно излизате на Лондонското околовръстно - М25. Следва моментен прилив на радост - давате газ до максимално позволените 105кмч, заковавате постоянна дистанция спрямо автомобила пред вас (така правят всички тук), и се поотпускате.
Ето ги и петте платна (в една посока):
Забелязвате, първо, че всички са на еднаква дистанция един от друг и второ, че някои ленти са празни, а други претъпкани, но няма криволичене и предреждане. Хората са търпеливи, може пък да е от редовното пиене на следобеден чай.
Имате време да се заглеждате по автомобилите наоколо, които до един изглеждат прясно измити и с излъскани джанти. По табелите с номерата личи коя година са произведени - установявате, че повечето са под 10г, като поне половината са на под пет. И не забравяйте да си поглеждате скоростомера - камерите тук са интелигентни и не минава онзи номер да намалите скоростта само като ги видите. Ако не ми вярвате, пригответе си 60 лири за глобата, и пробвайте.
Идеята ви за магистралата като бърз и удобен начин на придвижване ще изчезне след първите няколко задръствания в които неминуемо ще попаднете. Няма начин и да не заседнете зад някой тир, който ще ви запълни полезрението и ще ограничи възможността да се зазяпвате по каквото и да било наоколо. Не че има нещо за зяпане. Магистралата е отделена от околния свят къде с висок вал, къде с плътни дървета и храсти, къде с ограда. Пътуването е интересно колкото няколко часа прекарани в тунел, макар и озеленен тунел.
Когато се нарадвате на скоростното каране, омръзне ви да ви задминават поршета, лимузини и разни странни самоделни спортни автомобили, винаги може да слезете от магистралата и да навлезете в коренно различния свят на провинцията.
Ако си мислите че селските пътища са по-бавни от М25, спомнете си за висенето в задръстванията и знайте, че вместо да гледате задните гуми на някой тир, из провинцията бихте имали възможност да се наслаждавате на много по-живописни гледки.
Ей такива грандиозни неща се появяват ненадейно след поредния завой (това е домът на Ан Болейн. Намира се точно до пътя и много от минаващите изненадани бият спирачки и отбиват да разгледат поне от разстояние) :
Пък може и да поспрете тук-там, да поседнете на тревата ако сте се уморили от натискането на педалите, да хапнете сочно телешко в някоя селска кръчма, като това:
да преспите в къща за гости, да разгледате някой порутен замък и въобще да се наслаждавате на живота.
Айде и един десерт (топъл шоколадов кекс със сладолед)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 55
Архив